На 20 Февруари 1896 година

 в "Държавен вестник" брой 49 е публикуван царски указ №10 - "Закон за средното девическо образование”, който разрешавал наред с мъжките гимназии да се основат и женски. В София по това време съществувала само една женска гимназия, към която през учебната 1896/97 година се откриват 2 клона от по три класа. Единият от тях слага началото на 3-та девическа гимназия, открита на 08.09.1896г. Клонът се помещава на улица "Средна гора", в двора на сегашното 18-то училище. Имал 3 класа, 10 учители и 214 ученички. Училището се наричало "Мария Луиза", а неговите ученички живеели в кварталите Юч Бунар и Коньовица. Много от тях били деца на бедни хора, работници и занаятчии, а след Балканската война тук живеели бежанци от Македония и Тракия. Желаещите да учат били много и училището се разраствало, броят на ученичките се увеличил до 1168 души през 1901 година. Затова министерството на народното просвещение, с министър д-р Ив. Шишманов, на 22 Септември 1903 година с речи произнесени от министъра и директора - д-р Г. Паунчев, откриват държавна девическа гимназия с пълна самостоятелност и отделен бюджет. През следващата година девическите училища са приравнени по класове и програми с мъжките гимназии. Тогава трета девическа гимназия е трета по реда на средните училища в София след първа мъжка и първа девическа гимназия. Добрите постижения и високият професионализъм на учителите позволили да се открият 2 педагогически паралелки, които подготвяли учители. А в началото на 1905/06 учебна година гимназията била превърната в Държавно Софийско педагогическо училище.
Един от най- интересните периоди в развитието на училището било време, когато то се водело от директора г-н Стоян Каблешков, братът на Тодор Каблешков, герой от Априлското въстание. Той е бил талантлив учител с реформаторски и свободолюбив дух. Завършил философия и педагогика в Цюрих. Бил привърженик на така нареченото "природно обучение". Много често цялото училище излизало в околностите на София, ученички и учители сядали на тревата и там провеждали учебните занятия по всички предмети. Големият родолюбец именно предложил, а училищният съвет приел, училището да носи името на българския просветител Св. Климент Охридски. Това се случило през 1910 година, а през 1922/23 учебна година към педагогическото училище се прибавили и гимназиалните класове. Училището е било наречено трета държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище "Климент Охридски". Тук стажували всички учители, завършили учителски специалности към СУ "Св. Климет Охридски". Наред с успехите имало и много проблеми, с които трябвало да се преборват тогавашните директори, учители и ученички. Те са учели в стари жилищни сгради, откупени от министерството на народната просвета. Тесните спални и кухни били пригодени за класни стаи - тъмни и влажни, с лошо отопление с чинове за по 6 ученички. 7-те постройки не могли да поберат ученичките, затова част от тях учели в тютюнев склад на ул. "Опълченска". Г-жа Божорова, бивша ученичка си спомня: "През 1939/42г. се учеше в здание на ул. "Опълченска", в сграда още от турско време, след това ученичките отиваха на ул. "Нишка" (днес "Найчо Цанов"). През голямото междучасие отиваха в двора на сегашното училище, което тогава се състояло от 3 къщи на 2-3 етажа, от които едната беше административна сграда, а другите- класните стаи. На много места в старите протоколи от педагогическите съвети е поставен въпроса за ниските учителски заплати, неспособността на учителите да понесат материалните трудности, липсата на книги и учебници, на достатъчно оборудване в кабинетите. Те дори събират личните книги и правят библиотека за ученичките. Въпреки всичко, обаче, успяват да запазят високия си професионализъм, етични и морални качества на истински учители, които карат ученичките си да проявяват дълбоко уважение и любов към своите наставници.
Да учим старателно и добре: “В училището имаше строга дисциплина. За не извинени отсъствия въобще не се говореше, такива нямаше или бяха изключение. Много строго се наказваха тези, които не се държаха прилично в трамваите (взимаха им ученическите книжки), не се разрешаваше да се ходи на кинематографът след 17 часа, имаше ученически съд за тези, които се държаха грубо спрямо учителите или съучениците си, намаляваше се поведението за не носене на задължителните шапки и униформи. Това не ни харесваше, но благодарение на строгите правила и чудесните учители получихме много добри знания."
Нова страница в историята на училището било построяването на новата сграда, старото крило на сегашното училище на ул."Софроний Врачански" и бул. "Христо Ботев". Основният камък бил положен на 07.06.1942 година. В сградата учели ученички от 3-та девическа и ученици от 4-та мъжка гимназия. С постановление, публикувано във вестник "Учителско Дело" от 09.05.1954 година 3-та девическа гимназия се преобразува в 32 Средно смесено училище с 11 класа, като в същата сграда се намира и 33 СПУ "Ернст Телман".
(Водосвет) През 1975 година в сградата остава само нашето училище, което от следващата година се нарича 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език. По-късно, наред с руския език е въведено изучаването на английски език.От есента на 1992 г. в училището започва прием на ученици след 7-ми клас в паралелки с интензивно изучаване на чужд език – английски или руски. От тогава и нашето мило училище носи името си “32 СОУ с усилено изучаване на чужди езици Св. Климент Охридски” Училището е награждавано с: -орден "Кирил и Методий" - 2 степен през 1966 година и с орден "Кирил и Методий" - 1 степен през 1981 година Всяка година нашето "старо", стогодишно училище расте, повече първокласници, желаещи да учат при нас, отколкото можем да приемем; много ученици, които кандидатстват в езикови гимназии след седми клас също предпочитат нашето училище. Техните родители искат децата им да учат при нас, защото знаят, че учителите са с много добра професионална подготовка, че полагат необходимите грижи за възпитанието на децата. Всичко това е постигнато с много всеотдайна работа и труд на много поколения учители. И независимо, че днес срещаме много трудности в нашето ежедневие, че понякога не сме доволни от постиженията си - рано или късно трудът на всеки ще бъде възнаграден, когато чуе бившите му ученици да казват: "Имаме чудесни учители. Много ги уважаваме и обичаме. Те ни учат на всичко, което ще ни помага да успеем в живота! За това сме им благодарни!"